Вилхелм Рихард Вагнер (на немски: Wilhelm Richard Wagner, [ˈʁiçaʁt ˈvaːɡnɐ]) е германски композитор, театрален предприемач, общественик

Вилхелм Рихард Вагнер (на немски: Wilhelm Richard Wagner, [ˈʁiçaʁt ˈvaːɡnɐ]) е германски композитор, сценичен бизнесмен, държавник и диригент, прочут основно със своите опери (или „ музикални драми “, както са наречени по-късно).

За разлика от множеството оперни композитори, Вагнер написа постоянно както музиката, по този начин и либретото за своите театрални творби. Първоначално той си основава известност като създател от романтичното направление на Вебер и Майербер, само че по-късно прави гражданска война в операта със своята идея за „ тотално произведение на изкуството “ (Gesamtkunstwerk), синтезиращо поетично, образно, музикално и трагично изкуство, което прокламира в поредност есета сред 1849 и 1852 година. Вагнер осъществя тези хрумвания най-пълноценно в първата половина на цикъла опери „ Пръстенът на Нибелунгите “.

Композициите на Вагнер, изключително тези от късния му интервал, са забележителни със своята контрапунктна текстура, богат хроматизъм, хармонии и оркестрация, както и с усложненото потребление на лайтмотиви – музикални тематики, свързани с избрани герои, места или детайли на сюжета.

Той е измежду пионерите на нововъведения, като крайният хроматизъм и бързото пренасяне на тоналния център, които оказват мощно въздействие върху последвалото развиване на класическата музика. Операта му „ Тристан и Изолда “ от време на време е посочена за начална точка на актуалната музика.

Рихард Вагнер построява собствен личен оперен театър – Байройтския фестивален спектакъл, в плана на който вкарва голям брой нови детайли. В него са сложени министър председателите на „ Пръстенът на Нибелунгите “ и „ Парсифал “, в него не престават и през днешния ден да се изпълняват най-значимите театрални произведения на композитора по време на ежегодния Вагнеров фестивал. В края на живота си Вагнер още веднъж трансформира възгледите си за относителната тежест на музика и драма в операта и той се връща към по-традиционни форми с творби като „ Нюрнбергските майстори артисти “.

До последните му години животът на Вагнер е придружен от политически изгнания, бурни любовни връзки, беднотия и многократни бягства от кредитори. Спорните му отзиви за музиката, драмата и политиката провокират чести мнения в последните десетилетия, изключително деянията му на антисемитски настроения. Последствията от концепциите на Вагнер могат да се проследят в разнообразни клонове на изкуството на XX век, като въздействието им се разгръща и в области като диригентство, философия, литература, изобразително изкуство и спектакъл.